Една съществената разлика между американските и руските пазари (и не само тях)

От Цвета Николова, консултант по междукултурна комуникация

Американските специалисти по междукултурна комуникация  с интерес и удивление цитират коментар на руския поет Владимир Коротич в съветско литературно списание от 1978 г.

Коротич описва впечатленията си след двумесечна лекционна обиколка в американски университети:

„...опитите да угодиш на американската публика са предварително обречени на провал, защото от двадесет слушатели пет са на едно становище, седем на друго, а осем може би изобщо нямат становище.”

За западния читател обаче (пък и за много съвременни българи) странното не е поведението на американските студенти, а фактът, че Коротич е очаквал всички да са на едно мнение и то да са съгласни с него.

Все пак да не забравяме, че поетът идва от Русия. Там той е свикнал публиката да е на едно мнение.

Това е характерно за колективистичните общества, каквото е руското. В западния свят (предимно северозападна Европа, както и САЩ, Канада, Нова Зеландия) обществата са индивидуалистични. Там хората не се притесняват да имат различно мнение и да го изказват.

Индивидуализмът и колективизмът имат отношение не само към семейството – в колективистични общества семейството е разширено, близостта с братовчеди и други по-далечни роднини е голяма. Разширеното семейство предлага защита в замяна на вярност. Тези културни характеристики влияят и върху икономическата система в една страна. Така например, в колективистичните общества държавата играе голяма роля в икономиката и обратно.

Къде се намира България? Според данни на националната статистика през 2011 година едва 14 на сто от доходите ни са от частна предприемаческа дейност или друга индивидуална инициатива. Останалите 86% се падат на заплати и пенсии.

Ясно е, че българите все още показват колективистични черти, а очакването държавата да се погрижи за гражданите си е голямо. Нещата обаче се променят. Както обществото ни е в преход, така и културата ни се променя – към все по-изявен индивидуализъм. Все пак роднинските връзки остават един от основните инструменти за успех в родното общество.

За да разбираме по-добре бизнес или личните си партньори от чужбина, е добре да познаваме къде по остта колективизъм-индивидуализъм се намират държавите, от които те идват.

Най –малкото, защото така ще знаем дали са по-склонни на предприемаческа инициатива и доколко роднините са важни за тях (а понякога последното има значение за нашите сделки или лични отношения).

 


I'm in a dialog