Защо английските шефове не се дразнят от критика, а българските – напротив

От Цвета Николова, консултант по междукултурна комуникация

Speaker's Corner в Хайд парк, Лондон

В Хайд парк всеки лонончанин може да критикува всичко – комунизма, капитализма, съседите си, властната си майка или зелените човечета. Само Кралицата е пощадена...

 

По традиция в парка срещу Короната не се говори. Важната дума в изречението е традиция. Англичаните много се гордеят със спазването на обичаите си. В същото време от Острова тръгна индустриалната революция – оказа се, че държавата с традициите е най-новаторски настроена и огромни обществени промени там се случват без напрежение. В науката това се нарича „културна промяна
без промяна“.


Е, за да бъдем съвсем честни, на Кралицата също не й прощават. Британската преса тотално се разля в ехидност и сарказъм, отразявайки тържествата по повод годишнината й на трона. Имаше детайлна информация колко струва тази суета на британските данъкоплатци и то във времена на криза. Прозрачност на сметките – пълна, толерантност и подчинение към шефа (монарха) - никакви.


В същото време в една друга западна държава – Франция, гръмна скандал. Държавата отказа да предостави на медиите информация за заплатите на държавните чиновници с аргумента... държавна тайна. Още не знаем къде ще почива новият президент – Франсоа Оланд, но миналата година Никола Саркози почива на Лазурния бряг във вила, охранявана като тайна база на НАСА. Нали се сещате, че френските данъкоплатци никога няма да разберат колко струва почивката?


Този феномен, за който говорим и който се проявява различно при различните нации, се нарича „властово разстояние”... и измерва доколко близо или далече е управляващият от управляваните.

 

Колкото по-малко е властовото разстояние (като във Великобритания), толкова повече властта е прозрачна, решенията на шефа могат да бъдат оспорвани, а и колективното мнение има значение.

 

Колкото е по-голямо, толкова повече властта е неоспорима и безотчетна. В датските фирми например няма йерархия (тоест малко или по-точно никакво властово разстояние), но пък руснаците имат поговорка „начальник лучше знать, он больше денги получат“ (в превод: шефът по-добре знае, защото получава повече пари... тоест голямо властово разстояние).


Разликата между двете е доста очевидна. Голямо властово разстояние не означава обаче, че властта е авторитетна и затова решенията й са безапелационни. Така е на повърхността. Тоест, ние в България (имайки голямо властово разстояние) в масовия случай няма да критикуваме шефа, покачени на камък в парка. Но нали знаете има си и друг начин... например те ни лъжат, че ни плащат, ние лъжем, че работим.

 

Още статии по темата „междукултурна комуникация”


I'm in a dialog