Защо в България имитираме чуждото, а в Китай още повече?

от Цвета Николова, консултант по междукултурна комуникация

 

Замисляли ли сте се някога защо Китай е центъра на „ментетата”? Да, могат да се изтъкнат много икономически причини като наличието на евтина и многобройна работна ръка, нарастналото световно потребление и нуждата на консуматорското общество да потребява все повече и, ако е възможно, по-евтино.

Има обаче и други причини. Защо в Япония са луди по европейската класическа музика, италианската мода и до известна степен френската кухня. Такова „чуждопоклоничество” не може да видите в Саудитска Арабия, например. У нас английският език е толкова навлязъл в ежедневната реч, че се стига до езикови „изстъпления” – пием бира в кенове, ходим на круизи, адваме френдове. Понякога се чуват неуверени критични гласове, но като цяло българите са също възприемчиви към чуждото.

В китайските общности пък хората, поели твърде много англоамериканска култура, са наричани „банани” – жълти отвън, бели отвъртре. Въпреки подигравателното отношение към такива хора, като цяло китайците проявяват удивителна способност да възприемат (и копират) чуждото.

 Каква е причината за различията между китайците и арабите. Културна, разбира се.

На Арабския полуостров се смята, че човешката същност е устойчива и непроменлива. Моралният човек просто трябва да следва правилата, за да има достоен живот. Обикновено в такива общества религията (и то именно от близкоизточен тип) силно присъства в живота на хората. В далекоизточните култури обаче не е така – човек няма едно непроменяемо Аз. Не е важно да си „от камък”, много повече се цени да умееш да се нагаждаш към променливи обстоятелства. Човек върви по дълъг духовен път, през който трансформациите са не само неизбежни, но дори и желани. Много индуси например са вегетарианци, но при определени обстоятелства биха яли месо и това не е „ужасяващо предателство”.

Обикновено в култури, които са възприемчиви към чуждостта новите технологии намират почва сравнително по-бързо в сравнение с тези, които не вярват в промяната. Може би има нещо общо с възхода на азиатските тигри, нали? Това, разбира се, не означава, че е по-лесно да се прави бизнес с източноазиатци и по-трудно с араби. Просто, при преговори трябва да се спазват ралични правила.

Всяка сделка може да е успешна или да се провали. Зависи доколко притежаваме културна интелигентност – знание за това защо хората от различни националности демонстрират различен светоглед. Човек не се ражда културно интелигентен, но това е знание, което можем да развием и то да работи за успеха на бизнеса ни.

Ако искате да приодбиете културна интелигентност, заповядайте на тренинг-семинара „Междукултурна комуникация”. 


I'm in a dialog