Защо може да си много желан мъж/ харесвана жена и пак да не си щастлив в любовта?

От Милена Динкова, консултант по успешни връзки

 

откъс от книгата "Любовта - какво не знаем за нея", издателство "Колибри"

Понякога при мен идват клиенти, които са доста популярни сред противополжния пол, но въпреки това, те нямат дълбоката, сигурна и страстна връзка, която желаят. Някои от тях са ходили на тренинги или терапия, за да повишат самочувствието си и да научат как се общува с противоположния пол. И са успели. Превърнали са се в изключително добри флиртаджии и интересни личности.

Други пък винаги са били харесвани и желани, още откак са навършили 14, може би заради подчертано добрия им външен вид, изключителното чувство за хумор или други някакви качества. Те знаят, че са харесвани, но никога не откриват някой, който хем да е на нивото им, хем да ги уважава, обича и да се държи внимателно с тях. Защо се получава така? Защото са извървяли само половината път.

Тези хора имат самочувствие, но все още нямат достатъчно себеуважение – а последното е много по-важното качество, когато търсим качествени връзки.

Но какво разбираме под самочувствие и себеуважение? И защо и двете са важни, но себеуважението дава повече вътрешна стабилност и желязна увереност в себе си, докато самочувствието невинаги гарантира това?

Как дефинираме самочувствието

То е да знаем, че ние можем добре някакви практически неща. Например едно дете много хубаво свири на цигулка и всички му казват – браво, колко си добър, и учителката му го поздравява – браво, ти си страхотен талант, свириш чудесно. Детето ще има вътрешната сигурност, че умее да свири и съответно ще го прави още по-добре. Това е самочувствието – да знаем, че имаме някаква силна страна, притежаваме способности в дадена област и съответно имаме увереност в нея. Така че, когато говорим за любовни взаимоотношения, много е важно да имаме мъжко и женско самочувствие. В смисъл да притежаваме умения в тази област и да знаем, че това го можем и знаем как се прави. Означава да сме спокойни с половата си идентичност, да я приемаме („хубаво ми е да съм мъж” или „чудесно е да си жена”) и да имаме усещането, че се справяме добре - умеем да флиртуваме, да даваме и получаваме сексуално удоволствие, да поддържаме връзка. Сигурни сме в себе си, че можем да се облечем, така че да се чувстваме красиви, че можем да сложим подходящото бижу, че можем да направим впечатление и да привлечем вниманието на този, който сме пожелали.

Изключително важно, особено за привличането на партньор, но и за задържането на връзка, е да имаш този тип женско или мъжко самочувствие. Тук има един тънък момент – възможно е да имаме женско/ мъжко самочувствие, но да нямаме себеуважение. И тогава ще имаме успехи на пръв поглед: ще можем да се похвалим с поклонници и хора, които ни харесват или се влюбват в нас, но едва ли връзките ни с тях ще бъдат позитивни... Именно защото липсва добрата и стабилна себеоценка, което е по-базисното и важно качество. А то е да приемаме в себе си и нещата, в които не сме чак толкова добри (всеки си ги има), дори във външността, в постиженията ни и т. н. Не по същия начин като силните си страни, като нещата, за които си казваме - да, имам страхотни очи, просто ми ги е дала природата (самочувствие). Можем да си даваме сметка, че онова, което не харесваме, е факт, но все пак то ни прави уникални - такива, каквито сме и на света няма друг, който е същият като нас (себеуважение).

 

Тъмното място в душата

Себеуважението е нещо, което ни позволява, дори когато се проваляме или грешим, да не изживяваме това като голяма драма. Можем просто да си кажем – аз съм симпатичен човек, въпреки всичко имам право да съм на този свят.

Докато самочувствието без самоуважение може да ни изиграе лоша шега. Например, ако по някаква причина не можем да правим това, което ни се е отдавало досега, възпрепятствани сме по една или друга причина, тогава се чувстваме сякаш нищо не ни е останало. Озоваваме се на едно много тъмно място в душата си – пълната липса на позитивно отношение към себе си. Там непрекъснато се укоряваме и смятаме, че нямаме право да съществуваме на този свят, защото сме никой без силната си страна. Тя би могла да е умение, което по някаква причина вече не упражняваме, например, защото сме се пенсионирали. Или ако човек е спортист и получи травма, която му пречи да е така добър, както е бил преди това. Или пък да вземем балерина – много грациозна, всички й ръкопляскат и тя има самочувствие. А в момента, в който всичко приключи, тя изпада в тежка депресия  (това често се случва в подобни професии). Няма самоуважение, което да й „прошепне” отвътре – да, това беше много чудесно преживяване, но има и толкова други хубави неща в живота... Дори никой да не ми ръкопляска, аз пак съм достоен човек. Ако липсва самоуважението, което да даде стабилност, човек смята едва ли не, че няма причина да бъде харесван без тази си професионална идентичност. Или пък друга някаква идентичност... Например при жени, които са красиви, но възрастта напредва и те изживяват тежка криза. Както и при мъжете, чийто доходи рязко са намалели в даден момент – имали са самочувствие, а сега смятат, че не са привлекателни без многото пари. И понеже им липсва самоуважение, което да ги подкрепи (аз съм ценен и такъв, какъвто съм), се появяват тежки депресии.

Всички любовни проблеми имат връзка със себеуважение и за да се преодолеят, трябва да се работи по него, а понякога и самочувствието.

 

Ако искате да повишите увереността в себе си, препоръчваме ви индивидуалното ни консултиране

Мъжете обожават жени, които се самоуважават, повече детайли за това ще научите от електронната книга „49 стратегии за успех с мъжете и връзките”,  електронната брошура „Как да получим обич и уважение във връзката”, тренинг-семинара „Хармония с мъжа до теб”

 

Препарат, който ви помага да се чувствате по-добре спрямо себе си – Зелена енергия

 

НОВО ОТ „УСПЕШНИ ВРЪЗКИ”

Лекция, която ще ви направи по-добри родители

Средства за психичен баланс, добро самочувствие и още...

 


I'm in a dialog