Защо често се боим да бъдем сексапилни?

От Милена Динкова, консултант по успешни връзки

 флирт, мъже, жени

Да се говори за сексуалност в нашето западно общество (да, България спада към Запада в исторически план) не е лесно.

Причината е, че макар обществото ни да е модернизирано, културната ни обусловеност е много свързана с анти-сексуалното догматичното християнство, което все още ни влияе по много подсъзнателни начини.

От хилядолетия при нас, за разлика от азиатските и африканските култури, сексът се е смятал за „примитивен” и за „низко желание”. Дълбокото ни програмиране като западни човеци ни кара да вярваме, че сексуалността е опасна и и може да накара и мъжете, и жените да държат по начин, който е напълно несъобразен със здравия разум. Затова сексуалният нагон на всяка цена трябва да се държи под контрол от рационалната мисъл.

И така след години развитие, в нашите модерни общества (българското, европейското, американското...) повечето хора определят сексуалното си поведение на базата на разни правила и изчисления, които приличат на математически теореми. Преди са се съобразявали със строгия морал, а днес това съобразяване само малко се е изменило и идва под формата на така наречените „правила” в сексуалното поведение - например на коя точно среща да спиш с него, как да се държиш, за да не те помислят за откачен/ откачена, как да издаваш или да не издаваш стонове по време на секс, да го/я търсиш или не по телефона и т.н...

Няма да споря с тези неща, защото всеки има право на личен избор и сам определя поведението си. Причината да дискутирам темата е да изкажа МОЕТО ЛИЧНО МНЕНИЕ, а именно: този начин на мислене и поведение е тесногръд и хората силно страдат от него. Всеки ден разговарям с мъже и жени, които се разкъсват между естественото изразяване на сексуалността си и ограниченията на обществото. Така те не успяват да изградят здравословен, вълнуващ любовен живот и да се почувстват привлекателни.


За съжаление, повечето хора, и от двата пола, когато чуят думата „сексуалност” веднага я асоциират единствено със самия сексуален акт. Просто така са научени. В техен превод „секс” означава: възбуда в половите органи, която, ако си позволиш да усещаш, а още по-зле, ако си позволиш да й се наслаждаваш, губиш всякакъв здрав разум! А след като умреш, заради тази възбуда отиваш в ада. Това е виждането (понякога напълно несъзнателно, без самите хора да си дават сметка, че мислят така) на консервативните в нашето общество.

По-модерната гледна точка e, че „сексулаността” е един вид ексцентрично представление, в което ти си участник и затова имаш право да изразяваш своята възбуда по всякакви начини, да говориш за секс където е уместно и където не е и да се нахвърляш на който дойде, защото е страшно „готино” да бъдеш тооолкова сексуален... Много незрял, бих казала тийнейджърски, подход към сексуалността и самия полов акт.

Пак повтарям, живеем в свободна държава и всеки има право на личен избор. Проблемът с нагласата да сме тоооолкова сексуални се задълбочава още от силното ни облъчване с амерканска култура. Тя ни казва, че можем да направим всичко и да постигнем всичко, ако изградим у себе си нагласата, че сме способни и че знаем как да успяваме сред противоположния пол. Подобни книги и програми са си подходящи в тяхната сфера на приложение. Чудесни са за онези от нас, които не виждат никаква връзка между силата на сексуалността, удовлетворението от любовния живот и развитието ни като личности. Но за хора, които искат нещо повече от „екшън на гениталиите”, тези книги и програми създават трудности, които допълнително увеличават вече съществуващи им сексуално-любовни проблеми.

Да си изградите сексуална самоувереност всъщност не е никак сложен процес. Да имате самочувствие в сексуално отношение няма общо с размера, с това колко добре извивате тялото си на дансинга или покачени върху масата, колко кожа показвате извън роклята си и колко на брой грандиозни оргазми получавате.

Да имате сексуално самочувствие е единствено и само свързано с дълбокото чувство, че познавате себе си. То идва от способността ви да се изразявате вашата уникална, специална и индивидуална версия на сексуалното (ако сега мислите „хм, не знам какво има предвид, вероятно има нужда да поработите върху сексуалното си самочувствие). Това е умението зряло да „договаряте” с другите възможности за сексуално удовлетворение, които съответстват на личните ви ценности, усещания, мисли, чувства и привличания. След като знаете как спокойно да потърсите и как да получите каквото искате по начина по който го искате, вътрешната радост и удовлетворение се появават от самосебе си.

Да ходите по света с цял арсенал от умни „техники”, пикап прийоми и готови реплики за запознанство, докато сексуалната ви енергия и най-съкровените ви желания са се вкаменили в схванатия ви таз (защо все оставате седнали, докато наоколо звучи музика?), е изключително непривлекателно за другия пол. Освен това подобен заучен подход към сексуалността е най-саморазрушителното нещо, което може да причините на тялото и душата си. Повярвайте ми, от него със сигурност ще страдате.

Да не говорим за техническия подход към секса – наклонете глава на едиколко си градуса, хапете ухото му 60 секунди, после се придвижете към врата и се трудете там още 80 секунди... Наистина това е по-скоро математика, отколкото красиво и спонтанно удоволствие. И няма общо с истинските човешки желания.

Сексуалното желание не е зло, не и някакво откачено шоу, която трябва да се разигравате на сцената на живота си...

Всички ние, хората, сме създадени сексуални още от самото си зачеване, просто така сме проектирани... Сексуалността не е нещо, което правите или казвате, тя е ТОВА, КОЕТО СТЕ. Да бъдеш човек означава да си сексуален и човешките групи и общества също са сексуални по природа. Това си е съществена част от нашето съществуване на тази земя. Сексуалността (тук, пак казвам, нямам предвид половия акт) е съвсем естествено вплетена в начините, по които работим, изкарваме си прехраната, споделяме с другите и обичаме.

Сексуалните желания, които чувствате в сърцевината на съществото си, са всъщност любов, която се опитва да се случи в реалността. Да освободиш тези желания означава да навлезеш в съвършената обич, която напълно прогонва страха – означава да се заобичаш такъв какъвто си, да заобичаш природата вътре в себе си.

Проблемът е, че повечето от нас се боят от това да се превърнат в някой, който все още не познават. Не се страхуваме, че ще станем слаби. Най-много се плашим от това колко силни ще станем. Представете си за момент, че животът ви най-после е изпълнен всяка минута с любов, съчувствие към другите и радост. Как бихте съществували, ако напълно реализирате цялата си сексуална сила, цялата си мъдрост и всички възможности на личността си?

Какво би било, ако можехте да сграбчвате вниманието на другите, да получавате обичта и уважението им, без въобще да търсите тези неща? Как бихте живели, ако престанете да анализирате и да умувате над начина, по който се чувствате и ако започнете да се държите и действате напълно спонтанно („Виждам нещо или някой, който ми харесва и веднага правя стъпки да си го „взема”)?

Какво би било, ако тутакси можете да разберете и познаете, че някой представител на противоположния пол е привлечен към вас? А щом усетите привличане към някого, оставате ведри и спокойни, защото си знаете, че има нещо чудесно у вас, което веднага можете да му предложите?

Как ще се усещате, ако ви е напълно комфортно да правите разни неща – в леглото и в света по принцип, които водят до повече удоволствия за вас? Как ще е, ако преливате от страст, жизненост и мъжко/ женско самочувствие? Е, със сигурност ще е невероятно хубаво да живеете живота си...

Само да си мечтаете за такова съществуване не променя нищо. Трябва да предприемете действия, за да „случите” щастието (сескуално или не) в живота си. Просто трябва да се разделите с вътрешните си блокажи и не след много дълго, може да се окаже, че изживявате пълно удовлетворение от себе си и света!


Ако искате да постигнете това, изпробвайте индивидуалното ни консултиране!


I'm in a dialog