Изкуството на съблазняването: за и против

От Милена Динкова, консултант по успешни връзки

 Запознанството с нов потенциален партньор и опитите да имаме някакъв ефект върху него често създава тревожност за повечето от нас – и за тези, които тъкмо са започнали да излизат отново по срещи, и за другите, които са с „повече опит” в ритуала на срещите. Някой натиска спусъка на хормоните ви и ги изстрелва до небето, но какво правите след като спусъкът е натистнат, е от решаващо значение за успеха на отношенията. Някои хора, дори след като са установили първоначалния контакт, имат склонност да колебаят как да постъпят по-нататък. Има и други, които не губят време и прилагат изкуството на съблазняването веднага.

Съблазняването означава различни неща в различните култури и за отделните групи от хора. За някои съблазняването се „превежда” като любов и емоционална близост и носи със себе си усещане за вълнение, чувственост и сексуално желание. Други обаче никак не харесват идеята за съблазняване. За мнозина от нас, тя вдъхва страх да не бъдем измамени, превърнати в жертви и сексуално тормазени. Обикновено тук се преполага, че съблазнителят действа от подбуди, различни от любовта и че обектът на съблазняване при нормални обстоятелства не би постъпвал, по начина, по който ще започне да постъпва.

Опитите в последните десетилетия да направим обществото си по-позитивно по отношение на секса само доведоха до това, че по темата започна да се говори и мисли по един порочно повърхностен начин. Май само успяхме още повече да засилим страха си спрямо изкуството на съблазняването, сякаш ако позволим да се случва свободно, то ще бъде болезнено, деструктивно и вредно за нас като личности и за цялото общество.

В модерния ни свят „съблазняването” се мисли и се прилага като измама, трикчета, егоизъм, използвачество, големи претенции и/или игра на думи. Някой бива съблазнен от обещанията на ухажора си, на напористия прадавач, на политиците, на публичните личности... Съблазняването очевидно е начин да се подлъже „обекта” да приеме някакъв пълен нонсенс за реалност. Ставаме свидетели как този вид съблазняване бива възвеличаван като голямо забавление и как постоянно бива използван от рекламата в пакет с порнографски образи, думи и символизъм. Залива ни от медиите, филмите, музикалните клипове, на работното място, в училище и дори бива преподаван на семинари... Просто не можем да избягаме от това! Много звезди и популярни личности дължат славата си именно на подобен род съблазняване. 

Това е една много тривиална интерпретация на съблазняването като желание, което трябва да бъде задоволено и тя предполага, че тялото ни просто не може да почака да бъде съблечено. Тривиална или не, тя е започнала влияе сериозно на сексуалните ни връзки. Гореописаното съблазняване в повечето случаи няма нищо общо с любовта и дори с привличането към друг човек... Вместо това става въпрос да получим нещо – като например секс или финансови облаги чрез измама и трикчета. Много от нас страдат от разрушителното влияние на този вид съблазняване и в много отношения изкуството на съблазняването е станало повече манипулативно и егоистично, отколкото любящо и лишено от его.

Повечето хора научават силата на използваческото съблазняване в много ранна възраст, като интуитивно прилагат някакъв вид манипулация, за да получат това, което искат от родителите си, братята и сестрите си, учителите или други деца. Всичко започва, когато детето често се чувства срамежливо, несигурно и неуверено в себе си, но някак разбере, че като съблазнява другите, може да изкопчи внимание от тях. Това внимание по някакъв начин му дава чувство на собствена ценност. Чрез съблазняването то има чувството, че другият човек го харесва, защото му обръща повече внимание, дава или прави неща, които карат детето да се усеща специално. Но това е фалшиво чувство за собствена стойност. Защото ако детето не успее да съблазни някого, започва да се смята за недостойно и съответно още повече усилва опитите си за съблазняване.

Когато пораснат, подобни хора продължават да използват гореописания модел и автоматично привключват на режим съблазняване, когато искат нещо от някого. Чувстват се добре, щом успеят, но в дъното на съществото си, самооценката им е обвързана с това дали могат да съблазнят някого или не. Съблазняването всъщност подхранва липсата на добра самооценка, липсата на самоувереност, липсата на хубаво чувство спрямо себе си. Ако не успеят да съблазнят, те се усещат недостойни. Някои хора наистина са овладели до съвършенство подобно поведение, без дори да знаят съзнателно, че постъпват така.

Когато действаме по този начин, изпитваме само фалшиво чувство за сила и власт, основано на факта, че някой ни е позволил да го съблазним. От обратната страна на уравнението, когато сме използвачески съблазнени, ние всъщност сме отдали силата си на съблазнителя. Човек, който е в контакт със собствената си сила, изпълнен е с любов към себе си и с чувството, че е ценна личност, не изпитва нужда да съблазнява по манипулативен начин, нито пък може да бъде манипулативно съблазнен.

Да, наистина манипулативното съблазняване е пропило целия ни модерен свят и така постоянно носи разочарование, прави връзките повърхностни, а секса – механичен.  При това положение трябва ли да вдигнем ръце и напълно да се откажем от лекуващата и духовна сила на истинскто съблазняване?

Със сигурност това не бива да се случва. Древните практикуващи на изкуството на съблазняването (мислете за ритуалното ухажване на любимата жена) били толкова удивени от неговата сила – те смятали, че в него се крие тайната на младостта, здравето и виталността.

Нашата човешка природа не се е променила чак толкова, че ние да не се възползваме от това. Модерните версии на „древните ритуали на ухажването” ни помагат да си представим какви са били навремето подходите за съблазняване, но когато започнем да вярваме, че това е едниственият начин да осъществим контакт с противополжния пол, отново падаме в капана на зазубрени пикап реплики и механични сценарии на флирт, които ни отнемат точно онази сила, която прави изкуството на съблазняването толкова духовно и могъщо. Така губим сърцето и душата на феномена, а с това и досега си до един от най-дълбоките аспекти на човешкото ни удовлетворение. Защото когато сме съблазнителни с хора, които харесваме и/или обичаме истински по един почтен, искрен и същевременно закачлив начин, ние започваме да се чувстваме щастливи, ей така просто защото сме живи.

Време е да демистифицираме и да вдъхнем нов живот на изгубеното изкуство на съблазняването и да използваме правилно огромната му сила. Този забравен и дълго неразбиран ритуал може да е всичко, което ни трябва, за да се спасим от съвременния еротичен глад, да си върнем искрата в очите и истинското удоволствие от секса.

Ако искате да овладеете истинското изкуство на съблазняването, изпробвайте индивидуалното ни консултиране.


I'm in a dialog