Кога да говорите и кога по-добре да замълчите във връзката си

от Милена Динкова, консултант по успешни връзки

Преди време водих неформален разговор с омъжена жена. Тя убедено се аргументираше защо никога не би потърсила съвет от психолог за брака си. „Знам какво ще ми каже" - отсече тя. „Всички психолози твърдят, че във връзката двамата трябва постоянно да разговарят. А има неща, за които съм сигурна, че няма смисъл да се говори със съпруга ми."

Не знам как беше стигнала до обобщението за „всички психолози". Защото аз самата искрено се учудих се на нейното предположение, че трябва да говориш, говориш и пак да говориш с партньора си... Докато лицевите ти мускули се схванат, времето ти за сън се свие наполовина и цялата страст във връзката се удави в потока от думи. Казах й, че е важно в отношенията да има диалог, но че в някои случаи говоренето само оставя и двамата с още по-горчиво усещане, че са неразбрани.

Защо се случва така? Мнозина от нас смятат, че трябва да се обясняват на партньора си, сякаш той не разбира. Идеята им, че той/ тя не разбира съответно преминава във вярването, че ако партньорът само разбере, би направил нещата така, както те ги искат. Не твърдя, че това вярване е погрешно във всички случаи. Ако партньорът прави нещо разрушително, неподходящо или егоистично, повече от справедливо е тези действия да му бъдат изтъкнати. Само че да изтъквате нещо на човек, който не е молил за мнението ви, не просто е неефективно, но и го кара да заeма защитна позиция.

Ето защо трябва да си дадем сметка за разликата между проблем с осъзнаването и проблем с мотивацията. Проблеми с осъзнаването възникват, когато човек не притежава определена информация. Съответно той прави грешка или има неприятности, защото му липсва нещо. Ако децата не знаят, че да играеш на улицата е опасно, тази липса на осъзнаване или знание, може да струва живота им... Затова родителите им ще им кажат да спрат, преди белята да е станала. Ако новият служител не знае правилата на работното си място като например кога може да си взема почивка и кога да излиза в отпуска, тогава той ще наруши политиката на компанията и ще има неприятности. Защото просто не е знаел. Проблемите с осъзнаването обикновено са много лесни за разрешаване - просто трябва да предоставите необходимата информация.

Проблемите с мотивацията от своя страна са трудни за разрешаване и изискват сътрудничеството на човека с проблема. Само така промените, които желаете, ще бъдат ефективни. Проблемът с мотивацията чисто и просто се свежда до това дали някой иска да чуе какво му изтъквате и дали иска да се справи с него. Най-очевидният пример за проблем с мотивацията можем да открием при алкохолика. Такъв човек може да ви каже: „Да, аз имам проблем с пиенето. Знам какво прави алкохолът със здравето ми, с черния ми дроб... Знам, че съсипва семейството ми." Не че той не е наясно, но в определени моменти и ситуации просто не му пука. Чувствата му вземат връх над познанието му за вредата от алкохола.

Да вземем една много често срещана ситуация във взаимоотношенията. Мъж напуска приятелката си и казва, че не е наясно защо иска да си тръгне, но тъй или иначе е твърдо решен. Ако жената си постави за цел да помогне на мъжа като му каже защо се е случила раздялата, ако тя реши да му изтъкне какъв е бил неговият принос за развалените отношения и дори какъв е бил нейният собствен принос, такова осъзнаване може да е от голяма полза. Но при положение, че мъжът не е мотивиран да чуе или не се интересува, колкото повече информация му дава тя, толкова по-раздразнен ще става той и все повече ще се отдръпва от нея.

Проблемите с мотивацията най-вече се решават с времето и като изберем КОГА точно да говорим. Перфектният момент е именно този, в който казваме каквото искаме на някого и той е готов да го чуе. Щом зациклите в даване на нова информация без полза (особено често това се случва на жените), причината е, че не сте обърнали внимание на избора на момент, в който другият ще иска да чуе. А после се чудите защо резултатът е, че отблъсквате любимия все повече и повече, въпреки че съдържанието на това, което казвате, е напълно състоятелно.

Да се върнем на горния пример с жената, чийто партньор решава да я напусне. Почти сигурно е, че тя има мотивационен проблем с него. Ако жената обърне внимание на неговата мотивация, тя ще има шанса да обсъди всякави недостатъци в осъзнаването, които той има... гарантирам, че е възможно. За нея е важно да създаде такава обстановка и да избере такъв момент, че бившият й партньор да е в състояние да я слуша активно, докато тя да му дава неоходимите знания и насоки.

Ако чувствате притеснение във връзката си и желание да се обяснявате, правилото е следното: в случай че срещате съпротива от другия човек, прекратете опитите си да обясните - това означава, че в момента партньорът не е готов да ви чуе.

А по какво се познава кога другият е готов да слуша? По това, че той е „смирен": не повишава глас и е готов да поеме отговорност за постъпките си. Но това вече е тема на друга статия.

Ако искате да се усъвършенствате в справяне в мотивационни проблеми:

- най-доброто решение за жени: тренинг-семинар "Хармония с мъжа до теб"

- най-доброто решение за мъже: индивидуално консултиране


I'm in a dialog