Кои са нациите с демократични шефове и кои съвсем естествено „раждат” авторитарни лидери?

От Цвета Николова, консултант по междукултурна комуникация

Малко хора в нашия свят живеят в общества, в които интересите на индивида имат надмощие над интересите на групата – това са обществата, които наричаме индивидуалистични. Географски сред тях попадат народите в Северна Европа, Великобритания, САЩ и Австралия.

 

При тях децата се раждат в семейства от двама родители и евентуално братя и сестри. Останалите роднини са роднини, но не са част от семейството. Роднините живеят на друго място и с тях контактът далеч не е ежедневен. При израстване децата от такива семейства бързо се научават да се възприемат като „аз“. „Аз“-ът изразява тяхната лична идентичност и се различава от „аз“ на другите членове на семейството.

 

Приятелите, например, се избират въз основа на личните предпочитания на детето, а не спрямо мнението на родителите. Образованието има за цел детето да си стъпи на краката. От него се очаква да напусне дома на родителите, когато това е станало. Разбирате ли разликата? У нас децата си остават деца за родителите, дори когато са на 40 години и имат собствени семейства. Обратното, в индивидуалистичните общества нито пракически, нито психологически може да се очаква от здравия индивид да бъде зависим от групата.


Делението на културите на индивидуалистични и колективистични има значение не само в личните отношения и семейството. То има пряко отношение към политиците, които избираме, както и към отношенията в работна среда.


В индивидуалистичните култури от работещите се очаква да действат според собствените си интереси и работата да се организира така, че личният интерес и интересът на работодателя да съвпадат. 


В колективистичните общества работодателят никога не назначава просто един индивид, а личност, която принадлежи към определена вътрешна група. Служителят действа според интересите на тази група, които не винаги могат да съвпадат с неговите. Срещу това получава защита срещу „останалите“, както и чувство за принадлежност. При такива обстоятелства решенията на началниците са до голяма степен неоспорими. Те са в ролята на главата на семейството – може да са сурови, несправедливи, но осигуряват защитата.


Ето ви случай, на който наскоро станах свидетел – В голяма фирма работодателят съобщи на служителите си проекторешение, което касае бъдещото развитие на предприятието. Репликата му беше: „Разбира се, ще се допитам до всички вас, но решението ще го взема от 1 лице, единствено число. Имам тези правомощия“.


I'm in a dialog