ВЪПРОС: От три години имам връзка с един мъж, много се обичаме и държим един на друг. Но той все изчаква момента да заживеем заедно, според мен се притеснява дали след като съберем, ще се обичаме толкова, колкото сега. Но аз не мога да продължавам така и непрекъснато го притискам. Според мен това още повече забавя развитието на нашите отношения.
КОНСУЛТАНТЪТ ПО УСПЕШНИ ВРЪЗКИ ОТГОВАРЯ: Това, което сте ми написали за ситуацията, не е много, така че не мога съвсем да преценя какъв е истинският мотив приятелят ви да не желаее да се обвърже.
Затова ще ви изброя двата възможни варианта:
- той се страхува от обвързване
- при сегашното положение му е удобно, така че защо да се обвързва
Едно е сигурно: при всички хора обвързването не е нещо, което се случва, просто защото сте прекарали определено време заедно и съответно отношенията по естествен начин се развиват в обвързана връзка.
На всички ни е пределно ясно, че в реалния живот не става така. Това, което става, е, че единият партньор започва да се чувства обвързан, но не усеща същата степен на обвързване от другия човек. Да накараш партньор, който не изглежда готов или се съпротивлява активно, да се обвърже е едно от най-трудните неща.
Някои мъже и жени се изкушават да кажат на партньора си да скача на борда или да изчезва. Но тава обикновено не работи, защото като цяло хората мразят да бъдат принуждавани. Затова след ултиматум те са склонни да си тръгнат или да започнат прикрито да саботират връзката. Точно както не можете да настоявате някой да ви обича, така и не можете да настоявате някой да се обвърже с вас. Да упорствате и да се опитвате да насилите ситуацията означава да си гарантирате нещастие и разбито сърце.
Така че какво да правите, когато вие сте готови, а другият не е съвсем на същото мнение? Дали просто да чакате той да се обвърже с вас – и с общото ви бъдеще?
Нама категорично правило кога една връзка трябва да премине на следващото ниво, но ако отношенията ви са стабилни от известно време и нещата просто не се придвижват напред, време е да вземете нещата в свои ръце.
Първата стъпка е да оцените потенциала на връзката. Честният, реалистичен анализ е важен: задайте си въпроса какви са страховете и притесненията на другия. Повечето хора си имат съвсем валидни причини да се противят на обвързването, някои могат да ги осъзнават, други нямат никаква представа какво точно се случва в главата и сърцето им.
Възможно е другият човек да е по-фокусиран върху негативите, отколкото върху позитивите на обвързването. Има възможност той да си мисли, че нещата просто няма да се получат, че ще се провалят, че той ще бъде наранен или че ще нарани партньора си.
Ако неговите страхове са неоснователни, тогава го уверете и направете така, че да се почувства по-сигурен. Ако не разбирате какво точно има предвид, тогава го помолете да обясни. Не си решавайте просто така, че знаете от какво се притеснява и тревожи той. Питайте, слушайте, покажете, че можете да се поставите на негово място. Когато някой има възможност да говори за страховете и резервите си в подкрепящо и сигурно обкръжение, без да бъде атакуван или да му се присмиват, много по-вероятно е той да види, че страховете му са неоснователни. (Това е за вариант номер 1: страх от обвързване.)
Също така е възможно другият човек да се чувства удобно в сегашната ситуация (вариант номер 2) и да смята, че обвързването ще промени нещата и дори ще ги развали. Ако той мисли, че несигурностите, рисковете и това, от което трябва да се откаже, натежават пред ползите на обвързаната връзка, естествено, няма да гледа с добро око на промяната, която носи обвързването.
Най-доброто, което можете да направите в тази ситуация, е да обясните с думи и да демонстрирате с действия какво ще спечели той лично от връзката. Той има нужда да види, че бъдещето ще е по-добро от сегашната ситуация. Има нужда да разбере, че не само ще има ползи от това желано бъдеще, но ще бъде равнопоставен съ-творец в създаването му. Неговото обвързване ще бъде право пропорционално на неговия ентусиазъм и сигурност.
Важно е да помните: да, съпротивата срещу обвързване вероятно ви докарва чувството, че животът е спрял в една точка, но тази съпротива може и да се окаже и добра за вас. Тя може да послужи като спирачка, която забавя „ускорението ви“ и така ви позволява да видите нещата по-ясно (дали това е правилният човек за вас). Освен това така ще можете да се спарвите с процеса на обвързване с темпото, което ви е най-удобно, едновременно емоционално и финансово.
Казвам това, но имайте предвид, че не е много добра идея връзката да стои на едно място твърде дълго време – от един момент нататък нещата просто стават твърде удобни и промяна не е възможна.
Във вашия конкретен случай: 3 години ми се струват доста време. Затова проведете гореописаните разговори с партньора си. Ако няма раздвижване, отдръпнете се леко от връзката, без да обяснявате защо: започнете да прекарвате по-малко време с него от преди, излизайте по-често с приятелки или просто се насладете на повече време сама (с книжка и т.н.). Това ще разчупи рутината и удобството и, да се надяваме, ще го подтикне към действие.
