В света на връзките и срещите на мъже и жени вилнее истинска епидемия. И това е болестта да обичаш някого без да бъдеш обичан истински в замяна.
Получавам много имейли от хора, които поддържат връзки, непрекъснато колебаещи се между „Да остана или да си тръгна, да се боря ли за него/ нея или да се откажа.“ Един ден ми пишат, защото не смятат, че връзката върви на добре, не са щастливи, не се чувстват обичани от човека до тях и не могат да го/я накарат да се отвори… Готови са да се откажат, защото вярват, че заслужават нещо по-добро – заслужават да бъдат обичани.
На другия ден получавам още един имейл, в който пише, че обичат човека толкова много и смятат, че нещата могат да се получат. Казват ми, че той/ тя се опитва и те си знаят (дълбоко в сeбе си), че той/тя ги обича. Искат да дадат на връзката още един шанс. Но два дни по-късно, отново получавам имейл: „Всичко свърши. Не мога да търпя повече.“ Имейлът е дълъг и много емоционален. В него се разказва колко бесни са на другия човек, че ги е „подвел“ или колко са гневни на себе си, че обичат някого, който очевидно не ги обича. Някои дори стигат дотам да кажат, че човекът не е способен на любов, защото е егоистичен, емоционално дистанциран, има сериозни „проблеми“ от детството си, несигурен е, женкар е, не става за нищо, не е интелигентен и т.н.
Е, вече знаете схемата: седмица по-късно те отново са влюбени и искат да се борят за него/ нея.
Какво кара хората да си причиняват това?
Емоционалната празнота е като наркотик и този, който има емоционална нужда от любов и приемане, е като наркозависим. Такива хора често се борят с чувствата си за безсилие, нараненост, страх и гняв, причинени от неудовлетворяващата връзка. И макар да съзнават положението си, отказват да предприемат действие по въпроса. Техният най-голям страх е да не бъдат отхвърлени или изоставени – ужасяват се да не би да се окажат съвсем сами.
Подобно на наркозависимия никой няма намерение да попада във връзка където да „просиш“ любов е като емоционално изстрелване нагоре – като поредната доза. Повечето хора, които влизат в подобни връзки и остават в тях като деца никога не са преживявали и съответно никога не са се научили какво е да имаш здравословни взаимоотношения. Взаимоотношения, в които любовта е в изобилие. Взаимоотношения, в които приемането на личността е даденост и за него не трябва да се трудиш или пък да манипулираш, само и само да го изкопчиш от другите.
Ако единият или двамата родители са имали склонност да не показват любовта си (принципно или като форма на наказание), съдили са сурово поведението ви, били са контролиращи или емоционално изискващи – това е вашият опит с любовта и привързаността и като възрастен човек това е, което очаквате от живота – дори на някакво ниво ви е комфортно. Затова не е само чиста „случайност“, че вие привличате и сте привлечени от хора, които не са свикнали да ценят собствените си чувства. Не е случайност, че сте във връзка, в която обичате другия човек повече, отколкото той/ тя ви обича. Не е случайност вашето убеждение, че никой друг няма да ви иска (или че никога няма да обичате друг така както обичате него/ нея или както той/ тя ви обича). И не е случайност, че в живота си действате така, сякаш любовта е в много ограничени количества. Мислите, че ако не се трудите здраво „върху връзката“ и не се вкопчвате, не манипулирате, не контролирате, не просите и не раболепничите (защото все пак сте намерили мъничко любов някъде), може би никога повече няма да откриете каквато и да е обич.
Ако поддържате връзка, в която харесвате другия въпреки трезвата си преценка, то вие не си правите добра услуга . Истината е, че тормозите себе си. Харесвате този човек, защото той/ тя се отнася към вас по начина, по който очаквате да се отнасят към вас. Вие не чувствате, че имате стойност като личност, не вярвате на собствените си възприятия и на това, че сте качествена личност, изпитвате презрение към себе си и съответно си избирате хора, които отразяват обратно към вас начина, по който се отнасяте към себе си. Подсъзнателно се чувствате толкова недостойни за любов, че ви е трудно или невъзможно да повярвате, че някой може наистина да ви обича.
Силно да се стареете да „накарате“ някой да ви обича – това е вашият начин да опитавате да овладеете чувствата си, че нямате стойност и негативната си самооценка. Но когато „накарването“ не проработи, вие съдите другите сурово, демонстрирате презрение и дори клюкарствате с другите за него/ нея. Правите го, защото се чувствате безсилни. Вашето чувство за безсилие ви кара да избухвате, да обвинявате и да казвате омаловажаващи неща за другите, защото те не ви дават това, което най-много искате – приемане и любов.
В малкото моменти, когато разсъждавате трезво, се опитвате да промените нещата. Това са случаите, в който сте готови да се откажете, когато си казвате, че заслужавате по-добра връзка и искате нещо по-качествено. Но тъкмо сте си казали „Отказвам се“ и вашият страх от отхвърляне, изоставяне и самота „надава вой“, подобно на наркотичния глад. И вие се обръщате към единствения човек, за когото смятате, че е възможно да накарате да ви обича в пореден опит да изтискате любовта от него/ нея. Но когато това не проработи… да продължавам ли нататък?
Точно това поведение ви пречи да започнете удовлетворяваща връзка. И ако наистина си дадете сметка, въпреки отчаяните ви опити да избегнете отхвърлянето и изоставянето, вие пак се оказвате отхвърлени, изоставени и във връзка, в която си имате някого, но всъщност се чувствате съвсем сами.
Най-лошата част от цялото преживяване е, че подобно на случаите на наркомания, вие не можете просто да се изтеглите сами за косата и да се откажете от целия този цикъл на страданието. Можете да решите да оставите този човек, но ще се втурнете в нова връзка, която ще се окаже същата като предишната. Или да си решите, че връзките са голям проблем и загуба на време, че всички мъже и жени са едни и същи и вие сте си по-добре сами. Което не променя факта, че ще продължите да се чувствате безсилни, наранени, гневни и самотни.
Докато не решите, че е крайно време да промените нещата вътре в себе и така да подобрите веднъж завинаги динамиката на взаимоотношенията си.Един добър начин да започнете е като изпробвате нашето индивидуално консултиране!
