Каква всъщност е причината за любовните триъгълниците? За да разберем сексуалните конфигурации между възрастни хора, трябва да отправим поглед назад – към детството. Тогава днешният нападнат от лични проблеми индивид е бил малко момче или момиче с изявена роля в така наречения семеен триъгълник. Различните емоционални конфигурации между майка, баща и отроче не приключват с края на детството, а дават отражение върху целия ни живот като възрастни.
Ако семейните триъгълници не се отработят (това обикновено включва някаква форма на терапия или консултиране), те тайно могат да се промъкнат в интимните връзки, които формираме като възрастни. Щом семейните „геометрии“ си остават неизлекувани, ние имаме склонност да ги възпроизвеждаме, веднъж или много пъти. Така на някакво дълбоко ниво се надяваме, че ще намерим начин да разрешим болезнената им главоблъсканица.
Теорията за Едиповия комплекс
Пионерът на психоанализата, Зигмунд Фройд, развива идеята за Едиповия триъгълник, известен още като „семейния романс“. Според учения в ранна детска възраст ние се привързваме към родителя от противоположния пол и започваме да си съперничим с родителя от нашия собствен пол. Начинът, по който се разрешава Едиповият конфликт в детството (а това включва както реакциите на родителите, така и нашия вроден темперамент), неизбежно повлиява по-късните ни връзки.
Едиповите победители
Да речем, че като деца недвусмислено сме „спечелили“ Едиповото съперничество и сме получили цялата любов на родителя от противоположния пол. Ето един подобен пример: майката обръща внимание на сина си, докато съпругът й почти не я интересува.
В този случай като възрастни ние страдаме, защото никога не сме се научили да признаваме каквито и да е граници или да делим с другите. Като малки сме преживели един вид фалшиво могъщество, усетили сме, че съперникът е победен. Чувстваме се всесилни, което по-късно в живота може да се прояви в неспособност да се справяме с каквито и да е разочарования във връзките. Като добавка към това отношенията ни с представителите на нашия собствен пол са сериозно разстроени.
Съдбата на „печелившите“
Нека да разгледаме по-отблизо горния пример: малкото момче вижда родителите си в конфликт и „печели“ Едиповата битка като става „съпруг заместител“ на майка си – тя пренебрегва бащата, обсипвайки синчето с ласки, ругае мъжа в семейството, а хвали малкия. Заради тази ситуация момчето може да изпитва дълбока (несъзнавана) вина към бащата. Освен това то ще загуби уважение към таткото – все пак го е „изтласкало от ринга“ с лекота. Така представата на момчето за бащата може да е като за някой слаб, безхарактерен и лесно победим и някъде дълбоко то може да се страхува за себе си, тъй като също е от мъжки пол. Така порасналото момче ще трябва да препотвърждава Едиповата си победа по-късно в живота като превръща всеки свой приятел в съперник и създава истински отношения само с нежния пол. Такива мъже не се сближават с други мъже и се влюбват само в жени, които вече са обвързани със съпрузи или постоянни партньори. Силната близост, която подобен индивид е изживял с майка си, му коства подкрепата на мъжката общност. Неговото самочувствие и сексуалността му зависят изцяло от любовта на жените в живота му – и колкото повече го обичат те, толкова по-добре. Това е ситуация, в която има много несигурност и психологическа болка, с подобно програмиране е трудно да се открие истинско щастие в личния живот. Същата психологическа интерпретация можем да приложим към жените и техните бащи.
Едиповите губещи
От друга страна, ако тотално изгубим Едиповата битка (тук ключовата дума е „тотално“), тогава също страдаме. Абсолютният Едипов разгром е унижение, което жестоко подкопава самочувствието ни. Под „абсолютен“ имам предвид, че детето не може да установи никакъв емоционален контакт с обожавания родител. Следва чувство на пълен провал. Детето просто не може да се доближи до родителя, който вероятно е неспособен да предложи какъвто и да е позитивен отклик на сина или дъщеря си. По-късно в живота такъв емоционален разгром може да предизвика разяждащо чувство за сексуална непривлекателност и малоценност.
Драмата на победените
Едиповият разгром често води до силно отрицателни модели във връзките – например до онзи тип триъгълник, при който човек е безнадеждно влюбен в някого, вече перманентно обвързан с друг. Някогашната Едипова „жертва“ може да се превърне в нещастното Оръдие на изневярата, което цял живот тропа на затворената врата на нечий брак. Или пък може да се превъплъти в Предадения, който безпомощно повтаря Едиповата си загуба в ролята си на постоянен партньор, който е унижен заради по-голямата привлекателност на съперника/съперницата си.
Съпруга срещу любовница
При мъжете прекомерната Едипова загуба може да се изрази по-късно в живота като дилемата добра съпруга – гореща любовница. Сексът с майката е табу и затова някои родителки отблъскват невинните опити на синове си да бъдат близо до тях физически. Такива майки могат да полагат много грижи момчетата им да са нахранени, добре облечени, изпрани и изгладени, но рядко ги галят и целуват и почти никога не играят с тях забавни игри. В такъв случай вече порасналият син ще си намери съпруга, която е примерна домакиня и на свой ред грижовна майка на неговите деца. Но неудовлетворените му потребности от физическа близост и забавление (което на езика на възрастните вече се превежда като „секс“) ще бъдат пренесени върху друга жена – любовницата. И тъй като изневярата по принцип е нещо забранено, тя идеално пресъздава детското му впечатление от сексуалното табу.
Корен триъгълен
И в двата случая на тотална Едипова победа и тотална Едипова загуба ние не успяваме да се отделим психологически от обожавания родител и част от нас никога не пораства. Ето как можем да забуксуваме в една неприятна психологическа динамика като се опитваме да „оправим“ първоначалното си затруднение с помощта на триъгълник. Част от нас сякаш казва: ако по някакъв начин ситуацията се повтори и аз наистина се постарая, може би този път нещата ще се развият различно за мен…
Какво е най-добро за децата?
Според Фройд най-здравословното разрешение на Едиповия конфликт е един вид лека загуба, при която хем получаваме достатъчно любов от обожаваната майка или боготворения баща, хем сме принудени да признаем, че връзката на родителите ни е неразрушима. Именно така се научаваме да уважаваме връзките между други хора и си изграждаме самочувствие като създаваме собствените си любовни отношения извън омагьосания кръг на динамиката родители-деца. Подобен сценарий се случва съвсем естествено, когато детството ни е било това, което на психологически език се нарича „достатъчно добро“: бракът на родителите е бил достатъчно добър, съществували са достатъчно добри отношения и с двамата родители и детето е получавало достатъчно любов или нежност, за да посрещне Едиповата загуба с увереността, че ще продължава да бъде обичано.
Естествено, това е идеал, който малко семейства могат да постигнат. Затова почти всички хора страдат, в по-малка или по-голяма степен, от прекомерна Едипова победа или прекомерна Едипова загуба.
Извън схемите на Фройд
В психологическия модел на Фройд има значителна стойност и наистина съществуват много случаи, когато Едиповите триъгълници в детството водят до любовни триъгълници в по-късния живот. И все пак Фройдовата схема е доста ограничаваща. В действителност родителят, на когото се възхищаваме в детството си, не е задължително този от срещуположния пол. Съвсем естествено момичетата могат да боготворят майките си, а момчетата – бащите си. В края на краищата Едиповите чувства не са „сексуални“ в смисъла, който възрастните влагат – по скоро става въпрос за желание за емоционално сливане.
Детската победа или загуба, свързана с родителя от нашия собствен пол, може да се окаже също толкова болезнена и също така да създава триъгълници по-късно в живота. Заради нея индивидът може да усеща неадекватност по отношение на собствения си пол – все пак обожаваният родител е бил първият модел в това отношение, а връзката с него се е оказала вяла или негативна. Пример: даден мъжът може да се опитва отново и отново да спечели любовта на баща си, като непрекъснато доказва колко е мъжествен. За тази цел той несъзнавано ще създава триъгълници, в които жените, с които се свързва, не са чак толкова важни – те по-скоро имат за цел да впечатлят другите мъже… или пък да ги накажат (ако някога бащата го е отхвърлил). От своя страна подобна жена ще се опитва да спечели любовта и възхищението на майка си. А може би идеята ще е да накаже другите жени заради неумението на майка й да я обича.
Съперникът или съперницата в любовния триъгълник между възрастни може тайно да се окажат много по-важни за индивида от привидния обект на желанието. Трябва само да се вслушаме във вманиачения интерес, който Предадения и Оръдието на изневярата хранят един към друг, за да разберем, че ситуацията е психологически много по-сложна, отколкото си представяме.
Мразя те, обичам те!
Вече казахме, че на Едипова възраст детето предпочита един от родителите си – или майката, или бащата го запленява с някои от качествата си. В действителност дори и у обожавания родител ние можем да открием неща, които не са чак толкова прекрасни. Например имаме майка с красива външност и тя обича да ни чете приказки. Но от друга страна често ни заплашва и ни наказва жестоко. По-късно в живота тези две характеристики ще се въплътят в две отделни личности, с които ще образуваме триъгълник – Предадения и Оръдието на изневярата. Това на психологически език можем да наречем „раздвоен женски образ“ или „раздвоен мъжки образ“.
Чаровните мъчители
Има родители, при които противоречията в характера не са толкова противоречиви. Но също така има майки и бащи, при които те са доста крайни. Подобни родители са много привлекателни и притежават силна сексуална харизма, именно защото са неразгадаеми. Родителят може да е красив и любим, но едновременно с това нараняващ, жесток, безчувствен, заплашителен и въобще неприемлив по някакъв сериозен начин. За човешката психика е много трудно да възприема крайни противоречия в една „опаковка“, затова по-късно в живота човек има нужда от двама души, към които да изпитва тези противоположни чувства.
Как действа механизмът на триъгълника?
Ето как се създават любовните конфигурации, когато човек се е сблъскал в детството си със силно противоречив родител: ние се обвързваме с някого и с времето нашият партньор заприличва на едната страна от характера на родителя. След няколко години съвместен живот започваме да казваме на себе си и на приятелите си: „Партньорът ми се държи толкова собственически, а аз имам нужда от повече пространство.“ И ето че отправяме поглед към детството и там откриваме майка, която не е давала на сина си да излиза много, от страх да не му се случи нещо. Или пък се оплакваме: „Партньорът ми е толкова ограничаващ и скучен, трябва ми повече свобода да бъда себе си!“ И ето че бащата е бил строг и е карал детето да пише прилежно домашните си, за да успее в живота. Постепенно започваме да чувстваме, че не се наслаждаваме на красивата, забавна и пълна с еротика връзка, за която сме мечтали. Тогава оправдаваме отношенията си с любовника/ любовницата, който/ която играе по-чаровната страна на родителя ни.
Това обяснява и несъзнаваната еднаквост на тримата участници в любовния триъгълник. Всъщност и Предателят, и Предадения, и Оръдието на изневярата страдат от неизлекувана родителска динамика.
Защитният триъгълник
Съществуват и любовни триъгълници, които не се дължат на семейна динамика или поне не изцяло. Пример за това са защитните триъгълници. При тях динамиката е следната: даден мъж или жена има нужда от допълнително партньорство извън вече установената си връзка, защото изпитва чувство на дълбока неадекватност. Той или тя се измъчва от дълбока несигурност и се страхува, че ако се обвърже твърде много, залагайки всичко на една карта, ще се окаже силно уязвим. При евентуално отхвърляне ще страда непоносимо. Тогава човекът несъзнавано създава триъгълник, който служи за защитен механизъм. В случай че бъде изоставен от единия партньор, другият все още е там. Почти никой не прави подобни сметки съзнателно, но те са мощен мотивиращ фактор в много триъгълници.
Какво е това, което чука на вратата?
Последната група от триъгълници – тези, които отразяват неизживян психичен живот, всъщност обобщава всички останали. Когато погледнем по-отблизо семейните триъгълници, просто трябва да се запитаме: защо искаме толкова много близост точно с този родител? Какво означава той за нас? Защо можем да се справим с пълно безразличие от страна на единия от родителите си, но не приемаме нищо по-малко от пълно емоционално сливане с другия? В края на краищата, ако погледнем психологически, ще намерим части от собствената си душа, разхвърляни по ъглите на триъгълника – било то Едипов, защитен и т.н. Разбира се има изключения, защото всеки психологически модел има своите несъответствия. Но като цяло, в момента, в който някой триъгълник се появи в живота ни, без значение точно на кой от ъглите се намираме, той ни носи послание за нашите собствени качества (например привлекателност, жизнерадост, амбиция, отговорност), на които досега не сме обръщали внимание и не сме изживели. Ако „триъгълният“ модел продължава да се повтаря, значи посланието е много настоятелно и е повече от наложително да се вслушаме в него!
